|
Исус Христос е центърът на всички Библейски пророчества
"И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас). "Светлината от познанието на Божията слава" се вижда "в лицето на Исус Христос". От дните на вечността Господ Исус Христос беше едно с Отца, Той беше "Божият образ", образът на Неговото величие и царственост, "отблясъкът на Неговата слава". Трябваше да бъде разкрита тази слава и затова Той дойде в нашия свят. На тази помрачена от греха земя, Той дойде да покаже светлината на Божията любов, да бъде "Бог с нас". Затова е пророкувано за Него: "и ще го нарекат Емануил".
 Когато дойде да живее с нас, Исус трябваше да разкрие Бог и на хората, и на ангелите. Той беше Божието слово, Божията мисъл, която можеше да се чуе. В молитвата Си за Своите ученици Той казва: "И явих им Твоето име" "... жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и вярност" "... та любовта, с която си ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях"
Но не само за Неговите земни деца беше дадено това откровение. Нашият малък свят е учебникът на всемира. Божието чудесно намерение на милост, тайната на изкупителната любов е тема, върху която "и самите ангели желаят да надникнат", и те ще я изучават през вечността. И спасените, и непадналите създания ще намерят в Христовия кръст своята наука и своята песен. Ще се види, че славата, грееща в лицето на Исус Христос, е славата на себепожертвувателната любов. В светлината на Разпятието ще се види, че законът на себеотрицателаната любов е законът на живота и на земята и на небето; че любовта, която "не търси своето" извира от Божието сърце; и че в Него, кроткият и скромният, се разкрива характерът на Този, Който обитава в светлината, до която нито един човек не може да се приближи.
|
